May 25, 2010, 10:42 PM

Изгубена 

  Poetry » Love
785 0 0
Слънцето залезе.
Небето се обагри в розово,
пурпурно и синьо.
Една звезда на хоризонта.
След нея друга и небето потъмня.
Тих вятър и птича песен се чуват във нощта.
Последва блясък... после тишина.
Нежни звуци, сила, светлина разбиват
пустошта и самотата на парчета.
И всяка мисъл и душа притаиха дъх
в очакване на бялата Луна.
Ето я... изгря! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антъни Мейсън All rights reserved.

Random works
: ??:??