25.05.2010 г., 22:42 ч.

Изгубена 

  Поезия » Любовна
782 0 0
Слънцето залезе.
Небето се обагри в розово,
пурпурно и синьо.
Една звезда на хоризонта.
След нея друга и небето потъмня.
Тих вятър и птича песен се чуват във нощта.
Последва блясък... после тишина.
Нежни звуци, сила, светлина разбиват
пустошта и самотата на парчета.
И всяка мисъл и душа притаиха дъх
в очакване на бялата Луна.
Ето я... изгря! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антъни Мейсън Всички права запазени

Предложения
: ??:??