Бели петна 
в паметта ми има,
но искам 
да забравя само лошото!
Кръв на неверник 
в тялото ми вляха,
сега объркана съм 
и сама не зная,
в какво да вярвам.. 
Ах, в какво да вярвам?
Да вярвам ли в живота,
а не е ли той илюзия?
Да вярвам ли в звездите,
а дали изобщо тях ги има?
Дали не са отдавна 
изчезнала проекция,
на нечия мечта 
през времето изгубена?
По път вървя без път,
а всичко е едно безвремие...
Изгубена съм,, 
просто съм изгубена...