Бели петна
в паметта ми има,
но искам
да забравя само лошото!
Кръв на неверник
в тялото ми вляха,
сега объркана съм
и сама не зная,
в какво да вярвам..
Ах, в какво да вярвам?
Да вярвам ли в живота,
а не е ли той илюзия?
Да вярвам ли в звездите,
а дали изобщо тях ги има?
Дали не са отдавна
изчезнала проекция,
на нечия мечта
през времето изгубена?
По път вървя без път,
а всичко е едно безвремие...
Изгубена съм,,
просто съм изгубена...