Тълпа от хора, лудница и врява:
душата си изгубих някъде тъдява.
Скитам в мрака, търся те и питам
намери ли те някой
или да продължавам да се лутам.
И както търся те в нощта,
те виждам, седнала сама,
говориш, плачеш и се смееш:
защо ли тъй безцелно
времето си във мечти пилееш?
Усмихвам се, намерил те е някой
пленил те е със своите слова, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up