dilaila (Елена Жекова)
5 66
17.10.2006 г., 23:27 ч.

Изгубена душа 

  Поезия
1609 0 7

Тълпа от хора, лудница и врява:
душата си изгубих някъде тъдява.
Скитам в мрака, търся те и питам
намери ли те някой
или да продължавам да се лутам.


И  както  търся  те в  нощта,
те  виждам,  седнала сама, 
говориш,  плачеш  и  се  смееш:
защо ли тъй безцелно  
времето  си  във  мечти пилееш?


Усмихвам се, намерил те е някой
пленил те е  със своите слова,
докоснал  се  е  до  сърцето твое,
събудил нови чувства!
Възбудени са твойте  сетива.


Във  плен попаднала си, мила,
на  друга, там, изстрадала  душа
и  питаш се каква е тази сила,
довяла  нежност
със повея на твоите слова.


И казвам  ти сега: благодаря,
че  намери  я,  когато  бях  в  беда
и  търсех  аз пътека  към  моята -
така  до  болка -
изстрадала,  изгубена  душа.

© Елена Жекова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави! Много е хубав стиха ти!
  • Благодря ти Марти
    за твоята подкрепа
    усмивките ти сини
    в лоши дни са ми утеха.


    и на тебе Христо аз благодаря,
    за милите слова
  • Здравей, Елена!!! Добре дошла и поздрави за хубавия стих!!!
    Дано тук намериш много сродни души!!! Успех!!!
  • Мила dilaila ,
    аз познавам те не крия, в този час
    искам аз на всички да разкрия
    как твоята "изгубена" душа
    мен навеки е пленила !!!

    Добре дошла Елена,
    поздрави мили и много усмивки сини !!!
  • Благодаря ви момичета
    чела съм ваши стихове
    много ми харесват
    поздрави и усмивки от мен

  • Прекрасен стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??