Защо оставяш моята душа сама да плаче,
започва пак във мене този пламък да гори
и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,
но ще търси твойте следи, колкото и да боли.
Търся те, ръцете си напред протягам,
един конпнеж за твойте очи ме убива,
а нощем пак сама си лягам
и болката гореща дори за миг не си отива.
Угасва една звезда в небето,
на нашата изгубена любов прилича,
сълзите ми се стичат по лицето,
че сърцето ми пленено още те обича. ...