Защо оставяш моята душа сама да плаче,

започва пак във мене този пламък да гори

и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,

но ще търси твойте следи, колкото и да боли.

Търся те, ръцете си напред протягам,

един конпнеж за твойте очи ме убива,

а нощем пак сама си лягам

и болката гореща дори за миг не си отива.

Угасва една звезда в небето,

на нашата изгубена любов прилича,

сълзите ми се стичат по лицето,

че сърцето ми пленено още те обича.

Искам да те видя пак, поне за малко,

вминалото аз сега живея,

И се питам не е ли жалко

след всичко отново за теб да копнея.

Не е жалко, щом любов има,

ще продължавам в огъня докрай да горя,

сърцето ми и най-малката надежда взима,

дано само в този огън жива да не изгоря!