ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ
Вървях по пътищата прашни,
с попътен вятър и скитнишка душица.
Изгубена във мисли странни,
аз вдигнах морната десница
и там, на юг, сред дървета и поляни,
открих снагата на Беласица -
окъпана в слънчеви лъчи.
Тя беше истинска царица
с корона от пухкави мъгли.
И гледах, гледах до замая...
А долу в полето се протяга
и пори жадната земя
на Струма стройната снага.
Оглеждам се тръгвам и вървя,
към хората, към техните сърца...
И срещнах, там, на пътя
една мила и добра старица
и вместо само "ДОБЪР ДЕН"
подаде разтреперена ръчица...
И ето, свърши моя път.
Защото от душа ми даде тя
глътка вино и коматче хляб.
а той - хлябът - беше бял,
но с вкус на черен, черен труд.
А то - виното - бе кръв и огън,
мъка и сълза, като тежкия и' бит.
А после слънцето си тръгна.
Месеца превзе тъмното небе.
Една звездичка ми намигна
и запяха топли ветрове...
Светът заспа, заспа до утре.
На сън ли бе това или на яве?
© Диди Ф All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъй добре си нарисувала картината, Диди, че бях с теб...браво! Прекрасна, обична душа носиш!
-
Дими малко късно,но изгубения рай е наи красивото нещо,което съм чела.Поздравления.Браво на един поет потънал в самота.
-
Благодаря на всички, които ми написаха, толкова мили и топли думи. А относно картината, трябва да споделя, че винаги оставям нещата малко да отлежат преди да ги публикувам, защото смятам, че образността е важен елемет при изразяването на мойте идей.
-
Поздравления, Диди!!!
-
Художник си!
Стиха ти е чудесен!
Поздравчета, Диди!
-
Наистина красиви картини!
Докосна ме, с много обич. -
Красиви картини рисуваш!Браво!
-
Красиво!
Поздрав! -
Идеята на Пламен за картина не е лоша. Аз някои произведения искам да се реализират в Театъра, но това не знам дали е по-подходящо закартина или за сцена. Все пак някои неща не могат да се опишат с боички...
-
поздрав Диди!красива картина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
