Вървях по пътищата прашни,
с попътен вятър и скитнишка душица.
Изгубена във мисли странни,
аз вдигнах морната десница
и там, на юг, сред дървета и поляни,
открих снагата на Беласица -
окъпана в слънчеви лъчи.
Тя беше истинска царица
с корона от пухкави мъгли.
И гледах, гледах до замая...
А долу в полето се протяга
и пори жадната земя ...