danisab (Ниела Вон)
214 312
Apr 13, 2008, 9:37 AM

Изгубеният свят 

  Poetry » Love
572 0 6

Островърха шапката достигаше

до поясите на дъгата пълноводна...

Дори на пръсти се надигах,

за да се почувствам истински свободна.

Плитките ми се докосваха

до  дървета, на живот богати.

А аз, изумрудена и боса,

търсех моя свят, препатил

от  множество инвазии

на тъмнопишещи поети,

оставили в метастази

своите сонети.

Тях слушах без слушалки,

ушите ми горяха.

И пред избухване запалки

в пръстите ми огън вляха.

Непотушила мъки,

поисках от живота

да  съм вдовицата - разлъка,

но не и примирение - охота...

 

Сега го търся своя свят избягал,

носил само хартиени корони.

Островърха шапка му приляга,

дано от устните му прошка се отрони...

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??