danisab (Ниела Вон)
214 312
13.04.2008 г., 9:37 ч.

Изгубеният свят 

  Поезия » Любовна
573 0 6

Островърха шапката достигаше

до поясите на дъгата пълноводна...

Дори на пръсти се надигах,

за да се почувствам истински свободна.

Плитките ми се докосваха

до  дървета, на живот богати.

А аз, изумрудена и боса,

търсех моя свят, препатил

от  множество инвазии

на тъмнопишещи поети,

оставили в метастази

своите сонети.

Тях слушах без слушалки,

ушите ми горяха.

И пред избухване запалки

в пръстите ми огън вляха.

Непотушила мъки,

поисках от живота

да  съм вдовицата - разлъка,

но не и примирение - охота...

 

Сега го търся своя свят избягал,

носил само хартиени корони.

Островърха шапка му приляга,

дано от устните му прошка се отрони...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??