Изгубих се, но пак ще се намеря...
Отново ще дочакам сутринта,
усмихната в самотната постеля,
със себе си от вчера, по-добра.
Научи ме до тебе да застана,
щастлива беше моята душа.
Но нищичко от нея не остана,
веднъж, какво си всъщност, щом прозря.
Да плача ли, че исках да обичам,
че страдах и умирах от това.
Да се усмихна ли, че "мое" те наричах?
Изгарях и се раждах във страстта... ...