Apr 17, 2010, 4:35 PM

Изход 

  Poetry » Other
684 0 11

Умират мигновенията.

Други ще ги заменят.

Нека си текат! Не могат

болката ми да смекчат.

 

Отвъд стените сетих те

- дъх на орхидеи и сълзи.

Тъй оковите пречупих,

тъй стените разруших.

 

Но винаги ще помня -

все още белези личат.

От ръцете ми до днес

безжизнено веригите висят.

 

Звуците и светлината

сетих на бленувания ден.

Какво ли друго? Вдишвам

свободата... и си с мен.

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??