Коприненото ни духовно сливане
между земя и лудо цвете
е нежен сън, едно опиване...
За тебе пей сега поетът!
Душата ти изтича през очите!
Душата ти е шепа пясък!
Не можеш да си бавна и политаш
и болка си, и стон, и крясък...
От тебе не остана нищо, но в любов се къпеш!
Обичаш го с последните си сили.
Наказана си бавно да пристъпяш,
на глътки да ти пие, онзи, милият. ...