Коприненото ни духовно сливане
между земя и лудо цвете
е нежен сън, едно опиване...
За тебе пей сега поетът!
Душата ти изтича през очите!
Душата ти е шепа пясък!
Не можеш да си бавна и политаш
и болка си, и стон, и крясък...
От тебе не остана нищо, но в любов се къпеш!
Обичаш го с последните си сили.
Наказана си бавно да пристъпяш,
на глътки да ти пие, онзи, милият. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse