Изкушенията на поета

Nov 26, 2008, 6:58 PM

Poetry

395 0 2

Поетът падаше във бездни черни,
политаше през пътища безкрай,
увисваше над нощите безмерни
и стъпваше във радостния рай.

Наливаше пенливо вино
в пресъхнали, затворени уста.
Прегазваше насрещни мисли
с изронени от вятъра слова.

Поетът носеше със себе си стрелите,
с които бранеше фалшивите неща.
Обърна се, погледна ги в очите
и пожела си да не бе така.

Пазарът шумен беше, и безкраен,
с предлаганата в него самота.
Поетът знае, че в потаен
кът може да са живите слова.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2008-11-27T11:54:20+02:00

Чудесен стих!!!
Браво!
/оправи падостния рай/
viliana_popova (something else)

2008-11-26T20:01:01+02:00

Пазарът шумен беше, и безкраен,
с предлаганата в него самота.
Поетът знае, че в потаен
кът може да са живите слова.

!!!!!!!!!!!!