niko_niko (Нико Ников)
198 331
26.11.2008 г., 18:58 ч.

Изкушенията на поета 

  Поезия
392 0 2


Поетът падаше във бездни черни,
политаше през пътища безкрай,
увисваше над нощите безмерни
и стъпваше във радостния рай.

Наливаше пенливо вино
в пресъхнали, затворени уста.
Прегазваше насрещни мисли
с изронени от вятъра слова.

Поетът носеше със себе си стрелите,
с които бранеше фалшивите неща.
Обърна се, погледна ги в очите
и пожела си да не бе така.

Пазарът шумен беше, и безкраен,
с предлаганата в него самота.
Поетът знае, че в потаен
кът може да са живите слова.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих!!!
    Браво!
    /оправи падостния рай/
  • Пазарът шумен беше, и безкраен,
    с предлаганата в него самота.
    Поетът знае, че в потаен
    кът може да са живите слова.

    !!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??