Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,
зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.
Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –
ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.
Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща?
Обобщен човешкият опит – през призма и сноп светлина.
Възприет широко и в цялост – гарант за личност без бели петна.
Усвоен природният свят – в хармония с наш'та земя.
Преобразуваща сила могъща – сплав и чук в човешка ръка.
Изкуството… Нека го има днес и сега !