Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,

зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.

Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –

ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.

Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща?

Обобщен човешкият опит – през призма и сноп светлина.

Възприет широко и в цялост – гарант за личност без бели петна.

Усвоен природният свят – в хармония с наш'та земя.

Преобразуваща сила могъща – сплав и чук в човешка ръка.

Изкуството…            Нека го има днес и сега !