Угрижено търси своя триножник
безименният художник, нейде из парка.
Встрани от алеята, встрани от метежното.
И от суетата на земния шар.
Из парка разхождат се всякакви бродници,
сродни души и майки с деца. Навярно пресъхнала
е палитрата на художника.
А може би никога не е ползвал боя.
В реката отсреща е пълно с триножници;
художниците рисуват с пръсти в снега.
Картината сложна е, когато си спомнят,
че белият лист е света.
Отреди на триножника, разкрачен над преспите,
виелица същата тази съдба.
Но преди да потъне, на брега го издърпа
една вкочанена, презряна ръка.
© Константин Дренски All rights reserved.