Угрижено търси своя триножник

безименният художник, нейде из парка.

Встрани от алеята, встрани от метежното.

И от суетата на земния шар.

Из парка разхождат се всякакви бродници,

сродни души и майки с деца. Навярно пресъхнала

е палитрата на художника.

А може би никога не е ползвал боя.

В реката отсреща е пълно с триножници;

художниците рисуват с пръсти в снега.

Картината сложна е, когато си спомнят,

че белият лист е света.

Отреди на триножника, разкрачен над преспите,

виелица същата тази съдба.

Но преди да потъне, на брега го издърпа

една вкочанена, презряна ръка.