Прокуден ден, залезът замира.
Спряло време вие се в очите.
Облак счупен, наместо звезди,
в мислите ми тъжност крие.
Безкрайно единение. Сумрак.
Смирявам се. Мечти умират.
Няма звън, сърцето ми осиротя.
Излишна съм си...
Без любов щом трябва да живея.
© Здравка Бонева All rights reserved.