Прокуден ден, залезът замира.
Спряло време вие се в очите.
Облак счупен, наместо звезди,
в мислите ми тъжност крие.
Безкрайно единение. Сумрак.
Смирявам се. Мечти умират.
Няма звън, сърцето ми осиротя.
Излишна съм си...
Без любов щом трябва да живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация