Излишният понякога е сам,

понякога единствен неразбран е.

Излишният е вечно изтерзан

и в група той все сам ще си остане.

Един със друг избират се герои,

един със друг и низките се сбират.

А за излишния? Остана някой? Кой?

И неотменно него все не го разбират...

По своя път върви като прокажен,

а не е! Но не го и никой пита.

А той с наведена глава като наказан

в страничен път върви отритнат.

И не е лош, и не е невъзпитан,

но е различен. Тежката присъда.

Но погледнете го, на вас и той прилича!

Дали ще бъдеш ти или пък аз ще бъда!?

Излишният е винаги излишен

с безлично вдигнатите рамене,

той вдишва въздух след това издишва

и се превръща в прах в какъвто ние не.

Защото ние в група ще изтлеем

и неразбрали своя земен път

ще си отидем. Ей тъй - както си живеем

и наште дни през нас ще изтекат.