Ангелска заря и после цвете,

и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,

аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,

и долавям как докосва ме ангелска ръка.

Нюанс на съзерцание, откъснат от зората,

ме гали деликатно, нежно със свойте крила.

Да, аз ще бъда и ще дишам аромата на дъгата.

Да! Аз аз ще дишам съкровено твоята светлина.

Гори в небето ти, моя малка, бяла птицо!

Намери духа ми с песен в скрижалените небеса,

отнеси си ме във Всемира по спиралените жици,

моля те! Спаси ме! В твоята тишина...

Елмазени простори подгонват пак душата

в огнен пъклен танц с демонски искри.

Моля те! Спаси ме! Пречисти ме със зарята

на твойте... на твойте перлени очи.

Лебеди танцуват кротко в небесата

и поглеждам аз нагоре - облик от кристал.

И изгряваш ти спокойно в пазвите на красотата.

Да, заспивам аз, спасен под твоя ангелски воал.