5.06.2010 г., 21:07 ч.

Излияние 

  Поезия » Философска
851 0 0
Ангелска заря и после цвете,
и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,
аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,
и долавям как докосва ме ангелска ръка.
Нюанс на съзерцание, откъснат от зората,
ме гали деликатно, нежно със свойте крила.
Да, аз ще бъда и ще дишам аромата на дъгата.
Да! Аз аз ще дишам съкровено твоята светлина.
Гори в небето ти, моя малка, бяла птицо!
Намери духа ми с песен в скрижалените небеса,
отнеси си ме във Всемира по спиралените жици,
моля те! Спаси ме! В твоята тишина... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Пенев Всички права запазени

Предложения
: ??:??