Излъгах самотата си
Излъгах самотата си със тебе,
колкото поне за миг да спре
онази тиха болка във очите,
която никой не посмя да разбере.
Излъгах красотата с бяла риза,
за да запаля свещ от твоите ръце.
Макар да свети, тя никога не стопля,
защото просто ореол не се краде.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up