Излъгах самотата си
Излъгах самотата си със тебе,
колкото поне за миг да спре
онази тиха болка във очите,
която никой не посмя да разбере.
Излъгах красотата с бяла риза,
за да запаля свещ от твоите ръце.
Макар да свети, тя никога не стопля,
защото просто ореол не се краде.
© Мари Пиф Все права защищены
Много хубаво! Поздрав!