Следеше котката с очи врабчето,
опашката потрепваше й леко...
Помъкнало една троха то, клето,
до гибелта се приближаваше полека...
Снишила тяло досамù земята,
очи напред забила като свредел,
тя виждаше се вече как се мята
и пърха в лапите врабецът дребен.
Разбира се, че тя ще го изхруска,
муцунката след туй ще си измие...
Че колко му е - мъничка закуска!
Водичка след това ще се напие... ...