19.04.2018 г., 8:20 ч.  

Почти житейска история 

  Поезия » Друга
871 11 13
Следеше котката с очи врабчето,
опашката потрепваше й леко...
Помъкнало една троха то, клето,
до гибелта се приближаваше полека...
Снишила тяло досамù земята,
очи напред забила като свредел,
тя виждаше се вече как се мята
и пърха в лапите врабецът дребен.
Разбира се, че тя ще го изхруска,
муцунката след туй ще си измие...
Че колко му е - мъничка закуска!
Водичка след това ще се напие... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
: ??:??