ИЗМАМА
Ще си отида - ранена и обидена,
затворила вратата си завинаги към теб,
макар да съм наясно, че съм още влюбена
в мъжът, стоящ изстинал вече срещу мен...
Поне ще се опитам да си тръгна тихо,
тъй тихо, както влязох в твоята душа
и само стъпките ми ще прошепват глухо
по коридорите потайно тъмни на нощта...
И, може би, ще ги дочуеш в някой тъжен сън;
а, може би, ще те събудят с тежък трясък;
ще се върти в леглото докато разсъмне вън
и в душата ще те гложди болка-пясък...
Ще тръгнеш рано по забързания тротоар
с мислта за мен, тревожна, и за всичко наше
и, може би, на някой мигнал светофар
очите ни ще се разлеят като тъжни чаши...
За миг ще имаме отново тая радост,
която имахме до вчера с тебе двама,
но щастието си превърнахме за жалост
в поредната горчивина, в поредната измама...
© Хриси Саръова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесен стих,браво!
-
Поне ще се опитам да си тръга тихо,
.............................
и само стъпките ми е отекнат глухо
................................
Оправи това и ще стане разкошен стих!
Удоволствие ми беше да го прочета! -
"Ще тръгнеш по забързания тротоар
с мислта за мене и за всичко наше
и, може би, на някой мигнал светофар
очите ни ще се разлеят като чаши..."
Много ми хареса!
Има някои пропуски, прегледай го!
Браво! -
"и само стъпките ми е отекнат глухо
по коридорите потайни нощта..."
Мисря че тук има малки пропуски. Така ли е?
А стихотворението много ми хареса! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
