Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
11 sept 2006, 18:04

ИЗМАМА 

  Poesía
1087 0 4

Ще си отида - ранена и обидена,
затворила вратата си завинаги към теб,
макар да съм наясно, че съм още влюбена
в мъжът, стоящ изстинал вече срещу мен...
Поне ще се опитам да си тръгна тихо,
тъй тихо, както влязох в твоята душа
и само стъпките ми ще прошепват глухо
по коридорите потайно тъмни на нощта...
И, може би, ще ги дочуеш в някой тъжен сън;
а, може би, ще те събудят с тежък трясък;
ще се върти в леглото докато разсъмне вън
и в душата ще те гложди болка-пясък...
Ще тръгнеш рано по забързания тротоар
с мислта за мен, тревожна, и за всичко наше
и, може би, на някой мигнал светофар
очите ни ще се разлеят като тъжни чаши...
За миг ще имаме отново тая радост,
която имахме до вчера с тебе двама,
но щастието си превърнахме за жалост
в поредната горчивина, в поредната измама...

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих,браво!
  • Поне ще се опитам да си тръга тихо,
    .............................
    и само стъпките ми е отекнат глухо
    ................................
    Оправи това и ще стане разкошен стих!
    Удоволствие ми беше да го прочета!
  • "Ще тръгнеш по забързания тротоар
    с мислта за мене и за всичко наше
    и, може би, на някой мигнал светофар
    очите ни ще се разлеят като чаши..."
    Много ми хареса!
    Има някои пропуски, прегледай го!
    Браво!
  • "и само стъпките ми е отекнат глухо
    по коридорите потайни нощта..."
    Мисря че тук има малки пропуски. Така ли е?
    А стихотворението много ми хареса! Поздрави!
Propuestas
: ??:??