Крадеш приятелства единни,
разбиваш чуждите мечти,
залъгваш винаги съдбите,
които ти подадоха ръка.
Ти винаги си тръгваш, ала само
си скрит зад гъстата мъгла
и рано или късно пак изникваш
да скършиш нечия душа.
Мълчиш си ти, зад маската съдбовна,
с която се роди дори,
двуличен си, аз зная, малко зло си,
което смее се над чуждия покой. ...