4 jul 2008, 18:52

Измамен (Истината боли) 

  Poesía » Otra
1293 0 7
 

Крадеш приятелства единни,

разбиваш чуждите мечти,

залъгваш винаги съдбите,

които ти подадоха ръка.

 

Ти винаги си тръгваш, ала само

си скрит зад гъстата мъгла

и рано или късно пак изникваш

да скършиш нечия душа.

 

Мълчиш си ти, зад маската съдбовна,

с която се роди дори,

двуличен си, аз зная, малко зло си,

което смее се над чуждия покой.

 

Но колкото и жертвите да бъдат,

измамен си оставаш само ти,

защото знаеш, че животът ти лъжа е

и истината най-боли.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ейй много оригинално, браво!
  • много ми хареса накара ме да се замисля
    изключителна работа!!!
  • Впечатляващо и чувствено! Влиза в душата на хората. Финала е уникален! Страхотна работа!!!
  • Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
  • Финала е супер.
    Поздравления за стиха, Иван.
  • Но колкото и жертвите да бъдат,

    измамен си оставаш само ти,

    защото знаеш, че животyt ти лъжа е

    и истината най-боли.
    Поклон!!!От истината винаги боли!!!
  • Много силно!!!Браво, хареса ми!
Propuestas
: ??:??