Не може да се опише с думи

раздяла между душите влюбени,
 така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...

Спомени нахлуват само в ранените души.

А красиво беше всичко, изчезваше светът около тях,
те създаваха свой, на любов богат...

 ... Но всичко рухна от завист и злоба,
почерняха очите, посивяха мечтите.

Тя обичаше лудо и живя в заблуда.

Късно разбра за двойствената му природа.

Той няма аналог.

Унижена, наранена

жертва на приятелски облог...

***
Вярата й е виновна, вярата й я уби,
 наивността й детска номер й скрои
млада още, но старица,
 сянка в нечий обектив...

 И тъжна, и сама е...

В спомени унесена, с поглед на мъртвец,
не вижда нищо истинско и стойностно...
Да беше болест, но не е...Да беше зла магия, но не е ...
Нещо много по-жестоко я разкъсваше на две...

По път с тръни

отредено й бе да ходи,

с очи впити в земята, отбягваше на хората лицата.

Не защото ненавижда ги,

не защото безразлично са й, не защото мрази,

а от тежки рани сърцето си пази...