Не може да се опише с думи
раздяла между душите влюбени,
така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...
Спомени нахлуват само в ранените души.
А красиво беше всичко, изчезваше светът около тях,
те създаваха свой, на любов богат...
... Но всичко рухна от завист и злоба,
почерняха очите, посивяха мечтите.
Тя обичаше лудо и живя в заблуда.
Късно разбра за двойствената му природа.
Той няма аналог.
Унижена, наранена
жертва на приятелски облог...
***
Вярата й е виновна, вярата й я уби,
наивността й детска номер й скрои
млада още, но старица,
сянка в нечий обектив...
И тъжна, и сама е...
В спомени унесена, с поглед на мъртвец,
не вижда нищо истинско и стойностно...
Да беше болест, но не е...Да беше зла магия, но не е ...
Нещо много по-жестоко я разкъсваше на две...
По път с тръни
отредено й бе да ходи,
с очи впити в земята, отбягваше на хората лицата.
Не защото ненавижда ги,
не защото безразлично са й, не защото мрази,
а от тежки рани сърцето си пази...
© Стеляна Все права защищены