Копнея да срещна тези топли очи,

но когато се случи, знам, че пак ще личи

онзи страх вътре в мен. Ще треперя, момче,

че от моето сърце ще откраднеш парче.

Ще подпалиш душата с позната запалка,

но лъжа ще е всичко. Мислиш си, че съм жалка.

И си прав - аз съм слаба. Ти владееш съня,

всеки път ме целуваш щом настъпи нощта.

Отново спокоен продължаваш играта,

прошепваш лъжата, до болка позната...

Две думи изричаш безчувствено в здрача,

две думи, които ме карат да плача.