Копнея да срещна тези топли очи,
но когато се случи, знам, че пак ще личи
онзи страх вътре в мен. Ще треперя, момче,
че от моето сърце ще откраднеш парче.
Ще подпалиш душата с позната запалка,
но лъжа ще е всичко. Мислиш си, че съм жалка.
И си прав - аз съм слаба. Ти владееш съня,
всеки път ме целуваш щом настъпи нощта.
Отново спокоен продължаваш играта,
прошепваш лъжата, до болка позната...
Две думи изричаш безчувствено в здрача,
две думи, които ме карат да плача.
© Антония Всички права запазени