И пак съм на тази измислена сцена,
създадена от разни студове...
Животът свирепо крещи във лицата,
аз крия видът си смутен...
Мечтите отново са тъжни завеси,
покрили са всичките дни...
От плач и тъпа болка, унесена,
вървя и не знам накъде...
Автор: Моника Стойчева
Дата: 08 май 2014 г.
© Моника Стойчева All rights reserved.