Luna13
147 results
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  684 
Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини ...
  745 
Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...
  617 
Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...
  1086 
  1513 
  1738 
Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мъл ...
  2478 
***
Не се притеснявай
от непризнанието, приятелю.
Не всеки може да разбере
душата ти.. ...
  680 
  2580 
  2935 
  1661 
Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...
  1281 
Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...
  2065 
Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да ...
  504 
Тъжният дъжд на Възкресение... днес,
това са сълзите на Спасителя...
Тъгува за нас...
Докато ние пием вино.
Смеем се, ...
  532 
  1056 
  933 
Зимни криле
крехки като
пеперуди от лед....
Чупят се, не могат да летят-
без нежност.... ...
  461 
Окована в грях,
душата ми се моли
през сълзи...
А отвън, ти
разбиваш крехкостта ù ...
  964 
Ментов чай
с лъжичка вдъхновение
от болка.
Предвкусвам лъжата
на любовта ти.... ...
  1890 
Не причинявай болка на сетивата ми,
моля те....
с дългите пръсти на безумието си...
Онова лебедово крило,
изгубено в калната локва отвън... ...
  476 
Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни ...
  1608 
Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка! ...
  1538 
Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...
  824 
Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...
  953 
Прахта по перваза
прикрива чувствата, неумело....
Чашите въздишат в празнота.
По дъното лепне утайка от минало...
парфюмираните рани, кървят ...
  604 
Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук, ...
  544 
Изморих се от думи,
толкова думи!....
Все един и същи...
болезнени... високопарни...
Изгубват се в пукнатините на душата ми, ...
  547 
Забравих устните си...
в мисълта ти,
за да те топлят
и изпиват през нощите,
когато ме няма.... ...
  581 
Често сънувам,
Ерозиите на душата си...
Разбити криле.
Някакви стени в
Обещания без бъдеще....
  619 
Розов лист на паважа,
отнесен от вятъра.
Спомен за нея.
aвтор: Моника Стойчева
дата: 15.06. 2015 г.
  731 
***
Ъглите на стаята,
мълчаливо пазеха
спомени за нас.
*** ...
  824 
Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!....
Лъжата е воал на очите ти, ...
  813 
Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх, ...
  532 
Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни... ...
  546 
мразя слънчевите лъчи през зимата
сега е времето на снеговете
и мъглите
скучните портрети
старите книги ...
  557 
Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката ...
  563 
Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите... ...
  672 
Тази вечер тъмнината се облече в
лунно-сребърна безумна рокля...
Разхождаше мислите си самодоволно
с празни очи на безкрайно високи обувки...
Намерила малка бутилка уиски ...
  945 
Онова есенно дърво на пътя
винаги стоеше с приведени клони...
листата му падаха безшумно по паважа,
защото в този ден имаше вятър...
Нормална сезонна картина ...
  542 
Random works
: ??:??