Jan 12, 2014, 2:08 PM

Измислици 

  Poetry
402 0 1

Застигна ме по пътя вятър -
разбъркал прашните души,
и в ония - пътуващ театър -
житейският, към мен крещи:
пиеса за детето и брашното
от твойте стъпки сътворих,
не ще ме стигнеш ти, защото
от твойте сълзи се родих...
Oбъркал си се, ветре мили,
и без жълтици мога аз...
от обич идват мойте сили -
мечти, изречени на глас...

Р.Д.

© Румяна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??