12 янв. 2014 г., 14:08

Измислици 

  Поэзия
403 0 1

Застигна ме по пътя вятър -
разбъркал прашните души,
и в ония - пътуващ театър -
житейският, към мен крещи:
пиеса за детето и брашното
от твойте стъпки сътворих,
не ще ме стигнеш ти, защото
от твойте сълзи се родих...
Oбъркал си се, ветре мили,
и без жълтици мога аз...
от обич идват мойте сили -
мечти, изречени на глас...

Р.Д.

© Румяна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??