Измислям си сънища

Apr 2, 2013, 9:02 PM 2013-04-02T21:03:04+03:00

Poetry

502 0 2

Все по острите ръбове лягам,
да прогоня самота и разлъка.
Нещо все не достига да дишам
и се давя дори и във капка.
И да пея не мога, цвърча,
като пиле от гнездо изпаднало.
Не пораснаха моите крила,
а небето така е високо...
Затова си измислям все сънища.
В тях да мога да пея и дишам.
Само миг преди да се събудя,
мен крила ми израстват и литвам.
Стигам всички небета и слънцето,
и ми става и светло, и топло.
После, зърнала в стаята тъмното,
приземявам се с болка в сърцето.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vanesa_crazy (Ванеса)

2013-04-04T00:02:23+03:00

Харесах!
Довереница (Дочка Василева)

2013-04-02T23:53:24+03:00

Натрошени стъкла върху пода
на небе изтъкано от спомени...