Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
2.04.2013 г., 21:02 ч.  

Измислям си сънища 

  Поезия
508 0 2

Все по острите ръбове лягам,
да прогоня самота и разлъка.
Нещо все не достига да дишам 
и се давя дори и във капка.
И да пея не мога, цвърча,
като пиле от гнездо изпаднало.
Не пораснаха моите крила, 
а небето така е високо...
Затова си измислям все сънища.
В тях да мога да пея и дишам.
Само миг преди да се събудя,
мен крила ми израстват и литвам.
Стигам всички небета и слънцето,
и ми става и светло, и топло.
После, зърнала в стаята тъмното,
приземявам се с болка в сърцето.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??