Пролетта настъпва като малко коте
и целува вятър, и играе с дъжд.
Протяга пръсти, първо блясва в погледа,
понамества се, да се привържеш.
После драсва клечката и кълбета облаци
доразплитат пламъка до слънчев лъч.
Понамокрена, цапа в локвите
и почива в сянката на къщите.
После с нокътче със дърветата,
със дечицата слага белези
по сърцето ти, но не ляга там,
а те праща да я търсиш.