Feb 14, 2009, 9:43 PM

Изневяра 

  Poetry » Love
719 0 2
 

Забрави ли?!... А може би си спомняш?

Щом срещнем се, поглеждаш настрани...

Не ми оставяш никаква надежда,

че може някога да ми простиш!

 

Не съм за теб! Не мога и да бъда!

На теб ти трябва ангел, не жена.

Търси я! Тя е ненамерена!...

Търси я!... Някъде е тя!...

А аз съм тук! И грешна, и порочна!

Да тук съм - и с душа, и с плът!

Изплъзвам се от клетката нарочно

и вкусвам от менюто на греха!!!...

Опитай го и ти. Ще разбереш...

и ще усетиш цялата му сладост!

Тъга и отчаяние, копнеж,

и много страст, и много младост!...

 

... Дали си ме забравил вече...

Или си спомняш мъничко от мен -

очите ми, които се усмихват,

ала не искат да се вгледат в теб,

ръцете ми, протегнати във мрака,

невидими, неосезаеми... уви...

Сърцето ми, изпълнено със обич...

... за жалост не към теб...

Прости!!!

 

август 1999 г.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "А аз съм тук! И грешна, и порочна!"
    винаги съм го мразил този момент
    когато жените се изкарват ... по-черни отколкото са

    мъжете не са идиоти те не искат ... ангели
    просто така ви виждаме ... и много добре осъзнаваме че сте :

    "... тук ... - ... с душа, и с плът!"


    тъй ...
    просто тъпо оправдание на лирическата
  • Затрогващо...Много силен стих си написала!Поздрав!
Random works
: ??:??