Изневяра
Забрави ли?!... А може би си спомняш?
Щом срещнем се, поглеждаш настрани...
Не ми оставяш никаква надежда,
че може някога да ми простиш!
Не съм за теб! Не мога и да бъда!
На теб ти трябва ангел, не жена.
Търси я! Тя е ненамерена!...
Търси я!... Някъде е тя!...
А аз съм тук! И грешна, и порочна!
Да тук съм - и с душа, и с плът!
Изплъзвам се от клетката нарочно
и вкусвам от менюто на греха!!!...
Опитай го и ти. Ще разбереш...
и ще усетиш цялата му сладост!
Тъга и отчаяние, копнеж,
и много страст, и много младост!...
... Дали си ме забравил вече...
Или си спомняш мъничко от мен -
очите ми, които се усмихват,
ала не искат да се вгледат в теб,
ръцете ми, протегнати във мрака,
невидими, неосезаеми... уви...
Сърцето ми, изпълнено със обич...
... за жалост не към теб...
Прости!!!
август 1999 г.
© Силвия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Затрогващо...Много силен стих си написала!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
винаги съм го мразил този момент
когато жените се изкарват ... по-черни отколкото са
мъжете не са идиоти те не искат ... ангели
просто така ви виждаме ... и много добре осъзнаваме че сте :
"... тук ... - ... с душа, и с плът!"
тъй ...
просто тъпо оправдание на лирическата