Изоставени
ИЗОСТАВЕНИ
Стоя във ъгъла на стая,
изпълнена с безброй мечти,
облечени във дрипи - остарели
ме гледат злобно със очи!
И стръвно глозгат скелета на времето,
съсухрени ръце разчупват кост
и тракат зъби като полудели,
и вият като вълци посред нощ.
Притихнал, сгуших се на пода,
заех начална поза - ембрион...
треперех не от студ и страх, а от умора,
в дланта забивах си пирон!
А колко ги обичах... и ги виках -
преди, когато беше ден,
а те строени във редици
спокойно крачеха до мен.
Но вече нямам чисти ризи,
с които да ги облека,
обещанията си към тях по пътя,
престъпно стъпках във калта...
Потъпках ги и тях - безцеремонно,
зарязах ги без нищо да им дам
и те сега във своята самотност
с жестоки удари ми връщат дан!
© Емил Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
До болка познато ми е чувството, Емо! Най-страшно е да изостани човек мечтите си - плащала съм си този данък! Много е вълнуваща поезията ти!
-
Зловещо е чувството, че времето ти изтича.Дано не си изпитвал това, когато си го писал, защото аз именно това изпитах докато четях....Прекрасно е, въпреки това!
-
Казват, че не се сбъдват само мечтите, от които се отказваме
-
Хубаво мъжко стихотворение!
-
Тежък стих, но ми хареса!
-
Тъжно е...но вярвам, че ще намериш поне една белоснежна риза и ще облечеш с нея най-голямата си мечта....И ще ти се сбъдне, да знаеш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
