25 oct 2013, 21:27  

Изоставени 

  Poesía » Otra
728 0 6
ИЗОСТАВЕНИ
Стоя във ъгъла на стая,
изпълнена с безброй мечти,
облечени във дрипи - остарели
ме гледат злобно със очи!
И стръвно глозгат скелета на времето,
съсухрени ръце разчупват кост
и тракат зъби като полудели,
и вият като вълци посред нощ.
Притихнал, сгуших се на пода,
заех начална поза - ембрион...
треперех не от студ и страх, а от умора, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??